Хубав разказ и снимки! Разказано, така, че наистина се усеща ураханът, а описанието на облаците сутринта на х. Амбарица е велико! Удоволствие беше да го прочета.
Здравей. Поздрави за красивите снимки и фотописа. Започвайки да чета твоя разказ се замислих, че май и аз бях там по това време... После стигнах до снимката "Съзерцател" и се познах! Явно и на сутринта сме вървяли в една група по пътеката, когато ни спря урагана и с подвити опашки тръгнахме към Добрила по лятната пътека с безкрайните заледени участъци. Беше голямо приключение и много се радвам да видя снимки тук, макар и доста по-късно.
Чудесен фотопис! Питах се дали има граница между откровението и смелостта.. Май няма. В планината можеш да откриеш неподозирани неща за себе си и за хората с теб или около теб.. А снимките са прекрасни!
-0
+0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
Чуден фотопис. Пренесох се в планината, докато четох.
Там времето се гледа час по час :)
Хубав разказ и снимки! Разказано, така, че наистина се усеща ураханът, а описанието на облаците сутринта на х. Амбарица е велико! Удоволствие беше да го прочета.
Здравей. Поздрави за красивите снимки и фотописа. Започвайки да чета твоя разказ се замислих, че май и аз бях там по това време... После стигнах до снимката "Съзерцател" и се познах! Явно и на сутринта сме вървяли в една група по пътеката, когато ни спря урагана и с подвити опашки тръгнахме към Добрила по лятната пътека с безкрайните заледени участъци. Беше голямо приключение и много се радвам да видя снимки тук, макар и доста по-късно.
Чудесен фотопис! Питах се дали има граница между откровението и смелостта.. Май няма. В планината можеш да откриеш неподозирани неща за себе си и за хората с теб или около теб.. А снимките са прекрасни!