Момчето с количката

 

Бейхат е роден на 30.12.1966. Има по-малки брат и сестра. До осми клас е учил на пълен пансион в Карлово, в училище за деца със специални нужди. На 13 години претърпява операция за раздвижване на дясната част от тялото. Сега живее с майка си, която се грижи за него, в къща на Чифте кафене в гр. Свищов. Получава социална пенсия от 130 лв и помощ от въглища за зимата.

 

Така биха звучали накратко представени сухите факти за живота на Бейхат. Много хора в гр. Свищов го знаят като "момчето с количката". Някои просто го заобикалят, навярно от най-обикновено безразличие, а може би от дълго насажданото отношение към хората с увреждания.

 

 

Други се спират да помогнат с каквото могат или най-често, да разменят по дума с него. Докато в голяма част от развития свят те са добре интегрирана част от обществото, у нас едва в последните години бавно се прокрадва промяна в нагласата, че за хората с увреждания не се говори и най-добре е да бъдат отбягвани.

 

 

Познавам Бейхат от години и надали има ден, в който да не съм го виждала някъде из града. Както често има нужда от обувки (лявата се износва бързо), така още по-осезаема е необходимостта от общуване.

Когато си говорим винаги пита как съм, кога съм си дошла, как са децата - разговор, който всички водим в един или друг момент от деня. Разделя се с думите "Да си жива и здрава!", с широка усмивка и много топла искреност в гласа. И на мен ми става малко по-светло отвътре...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

текст: Ирина Гюрчева

 

http://ordinarylifephotos.blogspot.com/2015/08/blog-post_24.html

Страници:  1

Коментари    
ico10
28-08-2015 12:42

Поздравления за кадрите, статията и желанието да покажете тази история!
-0 +3
bg2014
30-08-2015 20:57

Добре написано и споделено съпреживяване на чужда болка.
-0 +1
fotorafi
31-08-2015 13:18

Очерка е вълнуващ и хубав. Но, ако попадне в руски ел. издания или вестници, знам какъв ще е коментара: "Това донесе на България,Демокрацията. Та живеят хиляди в България". И обобщават частния случай...
-0 +1
niki777
20-10-2015 20:11

Това е страхотен репортаж! Поздравления! Мисля, че заслужава повече внимание, но уви създателите на този форум упорито отказват да насърчават стойностната и смислена фотография.
-0 +3
svinachev
20-10-2015 22:04

Благодаря от сърце!
-0 +0
KateQP
01-12-2015 16:57

много ми хареса този пост !
-0 +0
ivanoviliaiorrdanov
21-12-2015 17:24

ЧУДЕСЕН документален фоторазказ
-0 +0
gtigruev
14-02-2016 22:50

Голямо БРАВО !
-0 +0
enizvk
22-02-2016 19:14

Искрени комплименти за този прекрасен репортаж!
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Български полденс шампионат 2015

    От Нончо Илиев


    Снимки и впечатления от първият български шампионат по танци на пилон.
  • Сицилия

    От Рафи Марукян


    Сицилианците казват: "Ние не сме италианци". И това е така, защото на острова са били:древните гърци,финикийци, римляни, византийци, нормани, маври, испанци, французи...
    Безспорно, организирана екскурзия с група и гид си имат предимства. Но за фотограф, който иска да снима повече, да търси интересни и нестандартни обекти, сам да обикаля и снима, екскурзия с група не е подходящо. В това пътуване изпробвах за първи път и ползвах новия ми сладур, "FUJIFILM-X-20.Много съм доволен от новата ми безогледалка. Лек, удобен за снимане и манипулации. На места снимането беше забранено, не даваха сицилианците никакви обяснения защо. А да вдигнеш Nikon D-90 с китовия 18-105 или 70-210, звукът на снимащия затвор веднага те издава и те изхвърлят като мръсно коте. A с безогледалката , провесена на шията снимаш, няма звук от затвора и никой не разбира, че снимаш. Но си има и неудобствата: на силно слънце трудно се вижда кадъра на екрана, оптическият визьор покрива 80-85% от снимания кадър, не могат да се преценят добре вертикалите и хоризонталите в кадъра...