Ако сте решили да прекарате няколко дни в Барселона, непременно отделете един от тях за разходка по крайбрежието Коста Брава, на север от града, по посока на френската граница. Няма да съжалявате. От централния площад „Каталуня” се качвате на удобно електрическо влакче, с живописен маршрут. Влакчето се движи по самата плажна ивица, като  от едната му страна виждате морето, а от другата редящите се едно след друго курортчета – симпатични, но и доста еднакви.  Ако искате, обаче да видите нещо различно, да се докоснете до историята, или да се потопите с автентичната атмосфера на малки средновековни улички ви е необходимо още малко търпение. Слезте с влакчето на последната му спирка – Бланес (до него се пътува около час) и от там вземете автобус до градчето Тосса де Мар – перлата на това крайбрежие. Няма да ви отнеме много време – не повече от половин час, а усилието определено си заслужава. Ако до сега с влакчето се движехте по почти права и равна линия, то автобусът ще ви поведе към планински възвишения и серпентини, от които ще видите изключително красиви панорамни гледки към морето и планината.

До Тосса де Мар има директен транспорт и от Жирона.

Пристигнали в Тосса, както за кратко го наричат, първото, което ще забележите, тръгвайки към стария град са стари римски руини. Това са останки от римската вила  Ametllers. Следите от системата за централно отопление, мозайките и редица елементи от скулптури свидетелстват за богатството на собствениците на вилата.

Но градчето има и по-стара, пред римска история. Оригиналното му  име е Туриса (Turissa), дадено от му иберийците, които са населявали това място преди римляните - между 4-ти-1 век пр.н.е.

Днес в града има обособени две основни части - стария град (Vila Vella) или така наречения Горен град, построен през 12 век върху високата скала - Монт Гуарди, и Долния град чийто район е по-голям и по-урбанизиран и в който са останките от античното селище. Крепостните стени, зад които е скрит стария град, заедно със седемте си кули, служили за наблюдателници, доминират над града и са негов основен символ.

Вътрешността на стария, средновековен град е чаровно и магнетично място, в голяма степен запазило автентичния си вид от 14 век. Кули, каменни къщи, малки калдъръмени улички с магазинчета за народни занаяти и кокетни ресторантчета, от които се откриват панорамни гледки към морето и към долната част на града, която е също красива интересна.

Там се намира Енорийската църква посветена на мъченика Викентий Сарагоса

открита на  29 ноември 1775, след 20 годишно строителство. Това е една от най-големите църкви в епархията, в която събират местните жители на всички църковни празници. За съжаление голяма част  от интериора на църквата е опустошен по време на Гражданската война през 1936.  

От 30-те години на XX  век градчето се превръща в културен и артистичен център. Било е любимо място за почивка на Марк Шагал, а след него в живописното градче са започнали да го посещават и други хора на изкуството. По-късно дори са кръстили градчето "Вавилон на изкуствата". Част от крепостта Вила Вейа е превърната в общински музей, един от първите музей за съвременно изкуство в Испания. Той е открит през 1935 г. В него са изложени картини на испански и европейски художници, които са творили през 30-те години на миналия век и са

способствали за популяризирането на Тоса де Мар. Тук се намира и картината "Синият цигулар" на Марк Шагал, която се смята за художественият символ на града.

В долната част на града къщите са бели и кокетни, а по крайбрежната улица да наредени приятни ресторантчета, в които може да се опитат различни морски ястия и специалитети от местната кухня.

                 В града не са малко и магазините за дрехи и сувенири, а поради повишения интерес на руснаците към този район, които масово закупуват имоти там през последните години, могат да се видят и табели на руски.

Противно на общоприетото схващане, че Тоса традиционно е рибарско градче, през Средновековието и до пристигането на туризма, местната икономика се основавала най-вече на селскостопанска продукция, предимно грозде и корк . През 18-ти  и началото на 19 век е процъфтявал пазара за износ на корк .

Риболовът  е сравнително малък отрасъл, допринасящ за икономиката на селото, въпреки че многократно е осигурявал  алтернативен източник на доходи в условията на икономически кризи. Малката му риболовна индустрия е все още активна и се развива от няколко местни рибарски семейства. Повечето от техния улов са продава  на местни ресторанти и на рибните пазари  в близкия Бланес.

Друг интересен факт е, че през 1989 г. Тосса де Мар става първият град в Испания, официално забранил бикоборството.

 Освен за еднодневна разходка от Барселона, Тосса де Мар е чудесно място в което човек да прекара лятната си ваканция. В града има три основни плажа:

• Platja Gran, Големия плаж в предната част на центъра на града. Представлява красив, просторен залив с дължина 380 и широчина 60 м. От едната си страна е ограден от средновековната крепост и Стария град.  

• La Mar Menuda - от другата страна на залива, където се намира най-новата хотелска част.  Той е снабден с всички обичайни услуги и съоръжения , а размерите  на брега са: 180 m дължита и 20 м ширина.

El Codolar - малко плажче, намиращо се зад крепостните стени.