Тосса де Мар – чаровната перла на Коста Брава

дата 28.07.2015 г.  |  автор Елина Нинова - ElinaN  |  http://elinaninova.blogspot.com

 

Ако сте решили да прекарате няколко дни в Барселона, непременно отделете един от тях за разходка по крайбрежието Коста Брава, на север от града, по посока на френската граница. Няма да съжалявате. От централния площад „Каталуня” се качвате на удобно електрическо влакче, с живописен маршрут. Влакчето се движи по самата плажна ивица, като  от едната му страна виждате морето, а от другата редящите се едно след друго курортчета – симпатични, но и доста еднакви.  Ако искате, обаче да видите нещо различно, да се докоснете до историята, или да се потопите с автентичната атмосфера на малки средновековни улички ви е необходимо още малко търпение. Слезте с влакчето на последната му спирка – Бланес (до него се пътува около час) и от там вземете автобус до градчето Тосса де Мар – перлата на това крайбрежие. Няма да ви отнеме много време – не повече от половин час, а усилието определено си заслужава. Ако до сега с влакчето се движехте по почти права и равна линия, то автобусът ще ви поведе към планински възвишения и серпентини, от които ще видите изключително красиви панорамни гледки към морето и планината.

До Тосса де Мар има директен транспорт и от Жирона.

Пристигнали в Тосса, както за кратко го наричат, първото, което ще забележите, тръгвайки към стария град са стари римски руини. Това са останки от римската вила  Ametllers. Следите от системата за централно отопление, мозайките и редица елементи от скулптури свидетелстват за богатството на собствениците на вилата.

 

 

Но градчето има и по-стара, пред римска история. Оригиналното му  име е Туриса (Turissa), дадено от му иберийците, които са населявали това място преди римляните - между 4-ти-1 век пр.н.е.

Днес в града има обособени две основни части - стария град (Vila Vella) или така наречения Горен град, построен през 12 век върху високата скала - Монт Гуарди, и Долния град чийто район е по-голям и по-урбанизиран и в който са останките от античното селище. Крепостните стени, зад които е скрит стария град, заедно със седемте си кули, служили за наблюдателници, доминират над града и са негов основен символ.

 

 

 

Вътрешността на стария, средновековен град е чаровно и магнетично място, в голяма степен запазило автентичния си вид от 14 век. Кули, каменни къщи, малки калдъръмени улички с магазинчета за народни занаяти и кокетни ресторантчета, от които се откриват панорамни гледки към морето и към долната част на града, която е също красива интересна.

 

 

                              

              

                                 

          

                

                                 

 

 

 

 

  

 

 

              

 

Там се намира Енорийската църква посветена на мъченика Викентий Сарагоса

открита на  29 ноември 1775, след 20 годишно строителство. Това е една от най-големите църкви в епархията, в която събират местните жители на всички църковни празници. За съжаление голяма част  от интериора на църквата е опустошен по време на Гражданската война през 1936.  

 

 

От 30-те години на XX  век градчето се превръща в културен и артистичен център. Било е любимо място за почивка на Марк Шагал, а след него в живописното градче са започнали да го посещават и други хора на изкуството. По-късно дори са кръстили градчето "Вавилон на изкуствата". Част от крепостта Вила Вейа е превърната в общински музей, един от първите музей за съвременно изкуство в Испания. Той е открит през 1935 г. В него са изложени картини на испански и европейски художници, които са творили през 30-те години на миналия век и са

способствали за популяризирането на Тоса де Мар. Тук се намира и картината "Синият цигулар" на Марк Шагал, която се смята за художественият символ на града.

В долната част на града къщите са бели и кокетни, а по крайбрежната улица да наредени приятни ресторантчета, в които може да се опитат различни морски ястия и специалитети от местната кухня.

 

                         

 

 

                 В града не са малко и магазините за дрехи и сувенири, а поради повишения интерес на руснаците към този район, които масово закупуват имоти там през последните години, могат да се видят и табели на руски.

     

                                                        

 

 

Противно на общоприетото схващане, че Тоса традиционно е рибарско градче, през Средновековието и до пристигането на туризма, местната икономика се основавала най-вече на селскостопанска продукция, предимно грозде и корк . През 18-ти  и началото на 19 век е процъфтявал пазара за износ на корк .

Риболовът  е сравнително малък отрасъл, допринасящ за икономиката на селото, въпреки че многократно е осигурявал  алтернативен източник на доходи в условията на икономически кризи. Малката му риболовна индустрия е все още активна и се развива от няколко местни рибарски семейства. Повечето от техния улов са продава  на местни ресторанти и на рибните пазари  в близкия Бланес.

Друг интересен факт е, че през 1989 г. Тосса де Мар става първият град в Испания, официално забранил бикоборството.

 Освен за еднодневна разходка от Барселона, Тосса де Мар е чудесно място в което човек да прекара лятната си ваканция. В града има три основни плажа:

  • Platja Gran, Големия плаж в предната част на центъра на града. Представлява красив, просторен залив с дължина 380 и широчина 60 м. От едната си страна е ограден от средновековната крепост и Стария град.  

 

                                                    

 

  • La Mar Menuda - от другата страна на залива, където се намира най-новата хотелска част.  Той е снабден с всички обичайни услуги и съоръжения , а размерите  на брега са: 180 m дължита и 20 м ширина.

El Codolar - малко плажче, намиращо се зад крепостните стени.

 

                                                                   

 

 

Страници:  1

Коментари    
realnoncho
06-08-2015 16:58

Хубаво описание, хубави снимки :)
-0 +1
ce_christov
11-08-2015 01:12

Приятен фотопис допълнен със снимки, показващи едно чудесно средиземноморско градче.
Посетих го с приятели преди два месеца. С този си коментар искам само да вмъкна алтернативен вариант за пътуване до него - с корабче. То спира на всяко селище по крайбрежието, като никъде няма пристани. Просто се забива в пясъка на плажа, спуска се предния трап и хората слизат и се качват направо от брега.
Гледките от морето към високия бряг с накацалите по него вили са прекрасни.
-0 +1
ElinaN
11-08-2015 11:56

ce_christov, това е чудесен вариант! И аз си помислих, че сигурно има и корабче, но нямах представа от къде може да се вземе.
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Малкият човек/ Little man

    От Станка Петрова Белевска


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.
  • За БДЖ с любов

    От Ангел Ангелов


    Човекът е човек тогава, когато е на път