Ако се срути
Планината на щастието,
остави другите
да градят върху останките й
гробници, крепости и дворци,
защото съграденото от тях
ще бъде нетрайно –
както е нетрайна
самата Планина на щастието…
Остави ги да търсят
материалните измерения
на безсмъртието
и да заменят
с блясъка на златото
блясъка на светлината,
да вярват в това,
което искат
и да отричат онова,
в което не вярват,
защото душите им
са като малки деца –
още не са научили
уроците на живота…

Ако се срути
Планината на щастието,
не вземай останките й
със себе си –
да не пълниш пазвата си
със тях,
нито да ги носиш на гръб,
защото в единия случай
те ще тежат на гърба ти,
в другия – на сърцето,
и няма да стигнеш далече…
И храм да не си строиш с тях,
нито покрив,
защото храмът е за боговете,
а покривът – за слабите
и ако замениш
небето над главата си
с покрив,
това ще бъде
краят на пътуването…

Ако се срути
Планината на щастието,
от камъните й
си направи път…


В.Димова
17.03.2013 г.