Николай Заяков
(1940 - 2012)
* * *
Път, по който никой не минава.
Път, съвсем на края на света.
Тук се влачи земната ни слава,
тука кацна нашата мечта.
Може би за някого сме смешни,
много дребни може би сме с теб.
Може би за темповете днешни
нашето не е изобщо темп.
Но какво да правим. Трябва някой
да остане някъде встрани,
да изпусне всичките си влакове,
всички неприятни новини.
Трябва да изтрие паметта си,
отначало да започне пак.
Умният е винаги украса
в свитата на някакъв глупак.
Направи се, че не виждаш. Трябва
просто да прескочим този век.
Другите се мъчат зарад хляба,
а пък ти – защото си човек.
Николай Заяков
(1940 - 2012)
* * *
Път, по който никой не минава.
Път, съвсем на края на света.
Тук се влачи земната ни слава,
тука кацна нашата мечта.
Може би за някого сме смешни,
много дребни може би сме с теб.
Може би за темповете днешни
нашето не е изобщо темп.
Но какво да правим. Трябва някой
да остане някъде встрани,
да изпусне всичките си влакове,
всички неприятни новини.
Трябва да изтрие паметта си,
отначало да започне пак.
Умният е винаги украса
в свитата на някакъв глупак.
Направи се, че не виждаш. Трябва
просто да прескочим този век.
Другите се мъчат зарад хляба,
а пък ти – защото си човек.
Public edits
No edits suggested.
Tags
Няма добавени
Още снимки от Е.Шумкова
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.