И тази зима се появиха. Нежни и плашливи. Натроших хляб на терасата и щом се дръпнах, те кацнаха на нея. Първо едната, по-смелата закрачи по железния парапет към трохите, а след нея закрачи и другата. Изкълваха трохите, кацнаха на клона пред терасата и започнаха да се пощят. Сякаш едната гугутка целуваше другата.
През следващите дни идваха редовно. Давах им ориз, овесени ядки... каквото намеря в шкафа и преценя, че става за тях. Пазех ги от гълъбите, от които гугутките се страхуваха и те свикнаха да стоя близо до тях. Снимах ги няколко дни подред. Когато не успявах да ги опазя от напористите гълъби, те изчакваха да отлетят и идваха да ги нахраня към обяд, а понякога и по-късно. Наложи се да пътувам и се надявах през времето на отсъствието ми да се намери някой друг да ги храни. Когато се върнах след две седмици и отидох да си направя закуска, приятелите ми кацнаха на терасата. Всеки ден идвали, докато ме нямало, така ми казаха.
Когато времето се затопли, престанаха да идват. Може би ще ги видя отново през следващата зима.