Танзания, близо до езерото Еяси. Обикаляме в черната нощ сред еднообразният буш за да търсим почти изчезналото племе Хадза.Малко след изгрев слънце, тъмни сенки изплуват сякаш от нищото. Бяхме ги намерили.Развълнувано се приближаваме и поздравяваме. Не реагират по никакъв начин на нашето присъствие, но са добронамерени и усмихнати. Съзирам подслони от треви и клони закрепени под дърветата.Млади жени подават дребни червени плодове нгуилаби на шепа млади мъже и момчета, които палят огън със специална пръчка и суха трева.Въглени и пламъци проблясват утринната тъмнина, ловците закаляват остриета и стрели в огъня в компанията на кучета и деца, а аз се мъча да си настроя фотоапарата.
Всичко се случва много бързо - плодовете са изядени,лъковете и стрелите са готови, огънят закрит и даже слънцето вече е изгряло. Те тръгват на лов, аз мятам раницата на гърба си и хуквам след тях.
Хадза са номади, ловци и събирачи и се местят от място на място в търсене на храна. Числеността им е по малко от 700 човека. Генетичните изследвания показват, че може би те представляват един от най-древните корени на човешкия род, на възраст над 100000 години. Езикът им също е изолиран и несходен с никой друг. Издават нещо като животински звуци с кликове, цъкания, пукания и напевки Живеят на малки групи с непостоянен състав, като по желание членовете им могат да се обединяват или разделят. Практически всеки човек може да живее и ловува, където пожелае. Хадза напрактика не претижават никаква собственост - не отглеждат добитък, не се занимават със земеделие, не са обвързани от време и пари.Последните истински свободни хора.
Танзания, близо до езерото Еяси. Обикаляме в черната нощ сред еднообразният буш за да търсим почти изчезналото племе Хадза.Малко след изгрев слънце, тъмни сенки изплуват сякаш от нищото. Бяхме ги намерили.Развълнувано се приближаваме и поздравяваме. Не реагират по никакъв начин на нашето присъствие, но са добронамерени и усмихнати. Съзирам подслони от треви и клони закрепени под дърветата.Млади жени подават дребни червени плодове нгуилаби на шепа млади мъже и момчета, които палят огън със специална пръчка и суха трева.Въглени и пламъци проблясват утринната тъмнина, ловците закаляват остриета и стрели в огъня в компанията на кучета и деца, а аз се мъча да си настроя фотоапарата.
Всичко се случва много бързо - плодовете са изядени,лъковете и стрелите са готови, огънят закрит и даже слънцето вече е изгряло. Те тръгват на лов, аз мятам раницата на гърба си и хуквам след тях.
Хадза са номади, ловци и събирачи и се местят от място на място в търсене на храна. Числеността им е по малко от 700 човека. Генетичните изследвания показват, че може би те представляват един от най-древните корени на човешкия род, на възраст над 100000 години. Езикът им също е изолиран и несходен с никой друг. Издават нещо като животински звуци с кликове, цъкания, пукания и напевки Живеят на малки групи с непостоянен състав, като по желание членовете им могат да се обединяват или разделят. Практически всеки човек може да живее и ловува, където пожелае. Хадза напрактика не претижават никаква собственост - не отглеждат добитък, не се занимават със земеделие, не са обвързани от време и пари.Последните истински свободни хора.
Public edits
No edits suggested.
Tags
Няма добавени
Още снимки от DeePPaSSion
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.