Автор: vaskoto1
Дата: 22-01-17 10:13
императивното уточнение, без което не бива да се подхожда към спомен за минали неща е: за времето си.
това, което той е правил, тогава, е на ниво, на което днес е почти незабележимо... защото не е във времето си днес...
не бива да го забравяме, но и не бива да го възвеличаваме безкрайно.
просто човек, който е вършил това, което е смятал за редно и го е вършил по възможно най-добрия начин, според възможностите на времето.
действително, който е запознат с безкрайния процес, последвал едно щракане, докато успееш да видиш, реално, какво си направил-той може най пълно да оцени тия кадри. няма повтаряне! няма кога... момента е отминал безвъзвратно, докато ти видиш дали и какво...
днес е лесно.
снимаш, гледаш, преснимаш... и пак нещата не винаги се получават, въпреки че си там и сега и можеш отново... и пак най добрия ти кадър е развален някак... а другите, добрите-не носят тая, същата емоция... и се примиряваш на най добрия компромис.
поне при мен така стоят нещата.
|
|