Автор: ikar111
Дата: 24-08-16 22:33
Понеже до скоро бях отдадена само на пейзажите, мога да кажа, че за този жанр по-важна роля играе метеорологичната обстановка, отколкото вдъхновението :) Макар и от скоро имам и друга страст-сватбената фотография.Всъщност желанието да снимам хора никога не ми е липсвало, но всеки път в съзнанието ми изникваше съображението, че за да публикувам заснет човек трябва по закон да имам неговото писмено съгласие и бля, бля...подобни, та сега на сватбите мога спокойно да си ги снимам колкото искам :) Относно вдъхновението, то усетих за първи път как ме напусна желанието да снимам точно часове преди старта на една сватба. За щастие бях втори фотограф и това, че цялата отговорност не е на плещите ми беше благодат в този момент. Ситуацията беше следната: Сватба на родопска поляна в частност с автентичните ритуали и след това светските. Начало на снимането в 13ч. В 8 сутринта отивам аз на поляната да се наснимам спокойно на детайли. Имам предвид с пълзенето и прочие, което пред гостите трудно щеше да ми се получи. В 8 и 30 майка ми от село звъни, че е ухапана от стършел и да питам гугъла какво да прави. 40 минути после не можах да се свържа с нея да и кажа, че някой трябва да я закара до града за инжекция. Притисних се естествено и отчасти художествения ми поглед доста се изпари. В 10 и 30 позвънява съпругът ми,за да ми съобщи, че свекърва ми е починала през ноща! А сега де! Някъде по родопските ливади съм и нито мога да зарежа ангажимента, нито пък има с какво да си тръгна и най-вече гадното е , че ме обзе чувството, че мястото ми не е там. Ей така в този момент ама никак не ми беше до снимане! Казах на основния фотограф, че ще ми е трудно да се концентрирам, за което съжалявам и, че ще се постарая да изпълня ангажимента си, но ми беше супер гадно.Започна и сватбата. Снимам аз и насред веселбата мисля и за онези неизбежни кофти неща, позволих си да провеждам телефонни разговори съобразявайки се да не използвам нито една скръбна думичка за да не разбере никой наоколо за какво иде реч.ОБАЧЕ, да ме прощава Бог се улових в моменти, в които бях безкрайно усмихната зад апарата, улових се в моменти, в които нищо друго не съществуваше освен щастието на младоженците и моето желание да го уловя. Тогава със сигурност осъзнах, че снимането ме потапя в щастие! Сигурно щях да снимам по-художествено при други обстоятелства, но за себе си поне се уверих, че снимането е способно да ме изстреля в друга орбита, а там е щастие и кеф!
Публикацията е редактирана (24-08-16 22:36)
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram