Автор: my.point.of.view
Дата: 20-02-16 14:30
Според мен и според никъ ми,
От полза за участниците в тази тема е участието с най-добрите им кадри. Защо? Защото някой може да ти даде идея, да каже нещо, което да добавиш към фотографията си и така тя да стане още по-добра. Дъното и небето нямат край.
Има ли смисъл сега да се разровя за калпави кадри по папките, които никога никъде не съм качвал, за да ми казвате, че "положението е неспасяемо зле"? Ми зная, то затова тези кадри са полетели в кофата.
Конкретно не мога да кажа нищо за горните кадри. Харесва ми усета за хармонична геометрия във фона на тьма, човекът е хубав, но не достатъчно отчетлив в действието си, според мен, възможно е и да се разработи като стил - защо не? - улицата с хора, които правят нещо, но не остава съвсем еднозначно, с евентуална интерпретация, че хората са просто сиви притурки към сградите, никой в случая. Просто едни същества, които съществуват. Това е встрани от фотографията, която ме вълнува, но би могло да се оформи и поднесе по един приятен начин.
На Илиян кадрите от улицата са много интересни, това е ясно. Ясно е и че снимането в студио е доста по-различно, аз не съм снимал в студио, много смело мога да кажа, че нещо "става" или "не става", въпросът е каква е ползата от това мнение? Той така или иначе има глава на раменете, ще си намери сам пътя, който е за него в портретната фотография, възможно е да понесе неочаквани обрати в естетиката, в осветлението, в режисурата. Нямам нито студио, нито съм снимал, просто се сещам как аз промених тотално идеята за снимането на улицата преди години, което дава резултатите, които виждате.
Какво бих направил аз на мястото на Илиян? Ами този господин с часовника е идеален за една препратка за времето. Особено с двата часовника. Тоест времето е в нас... хаха... и няма как да избягаме от него, часовниците вървят само в една посока. Натюрморт с жив човек. Аз бих вкарал провокация някаква - може да е възрастова - да прави нещо, което уж възрастните не правят /щото са дали фира, примерно/. Може включително и следното - един вестник, на който му обгориш хубаво предната и последната страница, изрежеш едно сърце през него, ама голямо, вкараш светлина през това сърце, а господинът да е застанал на дивана все едно чете вестника, но светлината влиза през изрязаното и отпечатва едно светлинно сърце върху гърдите му. Може да е гол до кръста, може да е по юнашка фланелка, може да е по риза, както ти дойде на акъла... Не искам да философствам, аз бих вкарал действие. История.
И ще каже Илиян, е, Антоне, ти ми разказваш за ТВОЯТА фотография, която ти би правил, не за моята. Ами прав си, няма как да ти разкажа за твоята, за твоята ще ни разкажеш ТИ.
Надявам се да съм бил полезен.
Шербит, морето не го коментирам, защото не съм наясно с тематиката. Мога да ти дам един съвет да търсиш преден план, който да вкараш в кадър.
|
|