Автор: gradskia
Дата: 11-07-15 02:20
"Така е то!"
Мина рожденият ми ден!
Най- близките ми приятели ми показаха, че освен, че нямам пари, дори мириша.
Разбрах защо винаги намирам място в автобуса.
Скоро ще участвам в Гинес. За най- много подарена козметика!
Толкова години!Поздрави, поздрави! И не разбраха, че аз така си мириша!
Ще каже някой "Пробвай да съ парфюмираш!"
Пробвах! Не ми хареса! Така съм си добре!
Моята миризма е специфична.Врачанска! Вълча! Мечешка!
Мога да прегръщам мечешки! Мога и да...
"И вълци ще вият на моя гроб
и аз ще изгния, но не като роб!"
Изобщо.
Бога Ми!
КАЖИ!
Тате, без да искам!
КАЗВАЙ! ЩОМ МЕ ПРИТЕСНЯВАШ, ЗНАЧИ ГРАДСКИА СИ ЧЕЛ!
Не съм бе, тате! (Де да ми беше баща, Градскиа! То туй не се живей.)
Сега ще ми каже:
“ИЛИ СИ ГОЛЯМ КОМПЛЕКСАР И СМЯТАШ, ЧЕ СВЕТА СЕ ВЪРТИ ОКОЛО ТЕБ. ИЛИ СИ НЕУДОВЛЕТВОРЕН ОТ ЖИВОТА СИ И СИ ГРАДИШ НЯКАКЪВ ИЗМИСЛЕН СВЯТ. ПОУЧАВАШ МЕ ДА СЕ РАДВАМ НА ЖИВОТА, А ВСЪЩНОСТ ТИ СТРАДАШ ЕЖЕДНЕВНО ОТ НЕРЕАЛИСТИЧНИТЕ СИ ПРЕДСТАВИ И ИЛЮЗИИ.“
Възможно ли е да има и трети вариант? В който не съм комплексар или неудовлетворен!
Да ми харесва живота, такъв какъвто е. Да го живея, както ми харесва. Без да има нужда някой, който, има нужда, да ми го натяква. Помагам, колкото мога.
Колкото и да помагаш, все не стига. Човекът е алчно същество. Винаги не му стига. Наричат го Еволюция!
МамкаМу! Забравих приятелката! И баща ми не може да ми помогне!
Чакай да се среша! Може и да мине.
Колко съм красив! Тоа, баща ми ще вземе да познае! Убаф съм!
Ето я! Висока! Грациозна! Малко ледено се държи!
Лев и педесе! Малеее! Ебемтикола! ДВЕ БИРИ!
Няма! Усмихвам се! Чудя се какво прави пуйка между пуканки.
Чудите се и Вие!
Нищо!
Събуждам се във влак!
Явно тати ме е преценил, приспал и изпратил в приятна за него посока.
Виждам, че отсреща зад стъклото, две приятелки ми махат. Особено едната!
Заглеждам се. Май я познавам. Късмет! Те сега!...
Не. Непозната чисти прозореца!
Добре, че съм търпелив. Чакам. И без това влака трябва да стои два часа.
Леко, полеко, джамО лъсна. И гледам! ТЯ!
Ееее! Съдба! Моята любов!
Не знаейки какво да кажа, почвам да плюя по прозореца! С надежда да я задържа!
Нееее!
МамкаМу!
Оказва се, че съм в килията на гарата.
МамкаМу!
Тия гадове рисуват 3д
Все пак нещо се оказва истина.
Приятелката била истинска. Връо!
Да, ама и татко и бил истински!
И така, седя си аз.
Опитвам се да различа 1д от 2д.Да не говорим за 3д.
Седя си аз и ме вика директора. Де да беше той!
МамкаМу!
Ненаситна?Хе!
Толкова и и се иска!
Ще ме скъса!
Успокоявам я.
НЕ! Почва пак!
Виждм, че и е дошло!
Гледам нагоре
:на кой му пука:
Добре, че съм от Враца,
кръв да се лее!
...
Ще обядвам!
Не знаех, че обядът идва сам!
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smitten]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smitten.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram