PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Теми - forum: Фотография

първа

1 2 всички

напред

последна

Венеция не е за всеки

Автор: gradskia
Дата: 27-06-15 18:13

ВЕНЕЦИЯ НЕ Е ЗА ВСЕКИ
Историята на един врачанец за пръв път видял толкова вода в града
И видях и запомних Венеция.
Щракам си аз, но нали съм професионилист, викам си, чакай да намеря нещо, което не са го снимали. И намерих една уличка с канал. Веднага познах, че е моята. Приближавам се и слизам по стълбите. Като истински врачански турист, разбира се, съм по джапанки. На второто стъпало си виждам краката във въздуха. Пльооос! А, добър ден! А стъпалата бяха три!!!! Как не цопнах в канала, един господ знае. Изправям се с мъка, защото продължавам да се хлъзгам, а пък в ръката си държа апарата. И понеже съм професионалист, няма никой в уличката. Апаратът в тиня е получил лек удар. Дотук добре. Продължавам да оглеждам щетите. От ръката ми капе някаква смес от кръв и кал. Дотук добре. Усещам щипане в пръстите на крака. Гледам, няма нищо. Дотук добре. Придърпвайки се по стената, успявам да изкача трите стъпала. Дясната ми половина е цялата в кал. Проблем! Трябва да пътувам четири часа в луксозен влак. Ясно, ще чакам да изсъхне и ще го изчеткам. Дотук добре. Отново ми щипе крака. Поглеждам. Проблем. Цялото стъпало е в кръв. За да спра кръвта, припадам. Падайки си на носа, спирам кръвотечението в крака. Усещам, че последното беше прекалено. Проблем. Трябва да пътувам четири часа в луксозен влак. Да се надяваме, че имат червени килими. Леко леко, за да не притеснявам тези, дето ги няма, излизам от уличката. Питам първия срещнат за Бърза помощ. Проблем. Няма наблизо, да съм идел до патрулката да ме закарат. Целия в кръв и кал, не рискувам. Не знам къде ще ме закарат. След малко ми проблясва. Цял живот се лекувам сам, какво чакам, не знам. Намирам най- близката аптека, купувам всичко необходимо и в този момент се замислям къде ще се измия. С питане намерих чешма. Дотук добре. Оглеждам се. Проблем. Отляво бар, отдясно бар, пълно с народ. Ясно, няма да стане. Викам си, чакай поне да си измия ръката. Миейки се, си спомням Алеко Константинов. Имайки предвид, че е обяд, пече слънце, нямам кръв, решавам, че проблема си е техен. Ако им се гади, да си ходят те. Измит, преценявам,че все пак е прекалено да се превържа тук. Сега като се замисля, може би трябваше го направя, може би на някой щеше да бъде от полза курс по оцеляване в Италия. Намирам друга уличка, без канал този път, успявам да се превържа преди някакво куче да почне да ме души и лиже. Тъкмо да го шутирам, забелязвам, че и другия крак кърви. Даже не съм и забелязал. Повтарям процедурата отпреди и хващам влака, че не може повече. Обаче излиза, че може. Луксозният влак се оказва пълен провал. Седалките- тесни, кошчето за боклук успява да ти държи коляното под странен ъгъл, пренебрегвайки това, че подпорките за ръце те държат неподвижно. Ако краката ти стоят под прав ъгъл, обувките ти докосват тези на човека срещу теб. За всеки случай, ако решиш да мръднеш, по средата има подпора на масата, която блокира тези твои желания. Предполагам, че дори в концлагерите са имали повече място. Добре, че има wifi. За което трябва да се регистрираш и да ти пратят смс с код за потвърждение. Шести ден минава, кодът още го няма. Сигурно затова във влака се играе играта "Запознай се със следващия ". Целта на играта е да създадеш приятелство. Понеже от Венеция до Рим са около 700 км и всяко място е запазено предварително, тъкмо се запознаеш с някой и той вземе, та слезне. Обаче на негово място идва друг и почваш играта отначало. Аз лично не успях да завържа приятелство и не знам някой да е успял досега. Тъкмо се запознах с една мацка и се оказа, че има шест куфара и пет чанти. Хе! Колко ти му е! Но като истински хамалин, не мога да работя по джапанки. Сори! Следващия! Следващият е майка и дъщеря. Индийки! Явно като са в Европа, трябва да говорят английски език. Не че аз го знам, но в един момент едвам се сдържах да не се изхиля. В същия момент, получавам спазъм в коляното. Освобождавам се от хватката на подпорките и ставам. Горд от себе си, пристъпвам напред. МамкаМу! Бях забравил коляното! Падам. Търся подпора. Намирам. Късмет. Женска гърда. Не може да бягаш от късмета си. Мъжът - дребосък с очила. Мълчи, гледа гневно, но очилата изкривяват погледа му. На мен ми се струва, че ме окуражава. Гледам госпожата, личи си, че познава очилата. В този момент поддава и другото коляно. Падам. Добре, че Господ е направил жените с две гърди. Поглеждам мъжа и после поглеждам прозореца. Вторачил се е в него, сигурно навън има прекрасен пейзаж. Виждайки какво става с двете колена, третото решава да възстанови баланса. Изправя се и застава твърдо. Госпожата пребледнява, поруменява и чувам "Моля, билети и карти за проверка!" Дотук с късмета. Добре, че след малко слизам. Хубавото на влака е, че е бърз. Кара с 250км. Благодарение на това, успя да закъснее само с 20 минути. Слизам и се прибирам в къщи. Пред блока се е струпал народ. МамкаМу! Някой е забравил водата.....