Автор: batsali
Дата: 17-12-14 22:36
Идеята на макропръстените и меховите приставки е да ти позволят да фокусираш на по-близо. Първата формула ти дава взаимоотношението между фокусното разстояние на обектива и разстоянието от "средата" на обектива до фокусната равнина и до обекта. Къде се намира тази виртуална среда по дължината на тялото на обектива при сложни обективи (а не само при една леща) зависи от конкретния дизайн на обектива. Обективът винаги е най-близо до сензора/филма, когато на фокус е безкрайността. Тогава разстоянието от средата на обектива до фокусната равнина е равно на фокусното разстояние на обектива. От там нататък, колкото по-близо е обектът, толкова повече трябва да отдалечиш обектива от фокусната равнина, за да бъде обектът на фокус. Макропръстените ти променят диапазона на фокус примерно от 40см-безкр на 10см-60см.
https://en.wikipedia.org/wiki/Magnification
Заради увеличението (на български може би се казва мащаб) размерът на проекцията на мухата върху фокусната равнина се увеличава, но понеже същата светлина от мухата, която иначе би паднала върху 1кв.см от сензор/филм, сега пада върху 2кв.см, е нужно да експонираш за два пъти по-дълго време. Диафрагмата на обектива е отделна от този ефект, той се получава изцяло заради по-голямото увеличение. ДОФ-а при макро е по-плитък поради същата причина, поради която е различен, ако снимаш планините на f2 и сгодното маце на f2, но на една ръка разстояние.
За да не те обърквам с неверни неща, спирам дотук. И аз не съм напълно наясно с всичките оптични чудесии, както се досещаш всичко е навързано. Чети за това как работят прости лещи, какво е bellows factor, какво е magnification и малко по малко ще ти изкристализират нещата. Успех!
|
|