Плаковският манастир "Свети Илия" е основан някъде по времето на цар Иван Асен II (1218-1241). След падането на България под османско иго манастирът е бил оплячкосан и разорен. От него останали да стърчат само руини.
Възстановяването му станало през 1450 г, когато е построена кулата - наблюдателница. От нея монасите следели за вражите неканени набези, за да укрият на потайно църковните светини.
Османските поробители ни за миг не оставили на мира тази свята обител. Много пъти са я нападали, ограбвали, опожарявали и разрушавали.
През вековете този манастир е бил важен просветен и книжовен център, поддържащ връзка с други такива от Влашко и Русия.
За съжаление много от книжовните паметници, църковни светини и други скъпоценности били задитнати от фанариотския игумен на манастира Йосиф.
Чести гости на манастирската обител са били Неофит Бозвели, Райно Попович, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) и много други наши възрожденски духовници и деятели, като например Панайот Хитов; игуменът на Преображенския манастир - отец Зотик; Апостола на свободата Васил Левски, който често трябвало да излиа от манастира през подземния изход, водещ до магерницата чак зад южната стена на портата, а от там към гората...
Тук са се вземали важни и съдбоносни за България решения.
Плаковският манастир се превърнал в централно средище за подготовка на въоръжената акция, изестна в историята като "Велчова завера". Манастирът бил разграбен, опожарен и разрушен от османските поробители.
През 1865 г. уста Кольо Фичето изградил околните манастирски сгради, камбанарията и под нея каменната чешма.
Днешната църква представлява еднокорабна базилика с една абсиада и един купол и е с открита засводена нартика.
В манастирските летописни книги за Плаковския манастир "Свети Илия" е отбелязано, че винаги е бил обитаван от монаси - патриоти, всецяло отдадени на Бога и народа си и носещи в себе си частица от огнения дух на Св. Илия.
Плаковският манастир "Свети Илия" е основан някъде по времето на цар Иван Асен II (1218-1241). След падането на България под османско иго манастирът е бил оплячкосан и разорен. От него останали да стърчат само руини.
Възстановяването му станало през 1450 г, когато е построена кулата - наблюдателница. От нея монасите следели за вражите неканени набези, за да укрият на потайно църковните светини.
Османските поробители ни за миг не оставили на мира тази свята обител. Много пъти са я нападали, ограбвали, опожарявали и разрушавали.
През вековете този манастир е бил важен просветен и книжовен център, поддържащ връзка с други такива от Влашко и Русия.
За съжаление много от книжовните паметници, църковни светини и други скъпоценности били задитнати от фанариотския игумен на манастира Йосиф.
Чести гости на манастирската обител са били Неофит Бозвели, Райно Попович, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) и много други наши възрожденски духовници и деятели, като например Панайот Хитов; игуменът на Преображенския манастир - отец Зотик; Апостола на свободата Васил Левски, който често трябвало да излиа от манастира през подземния изход, водещ до магерницата чак зад южната стена на портата, а от там към гората...
Тук са се вземали важни и съдбоносни за България решения.
Плаковският манастир се превърнал в централно средище за подготовка на въоръжената акция, изестна в историята като "Велчова завера". Манастирът бил разграбен, опожарен и разрушен от османските поробители.
През 1865 г. уста Кольо Фичето изградил околните манастирски сгради, камбанарията и под нея каменната чешма.
Днешната църква представлява еднокорабна базилика с една абсиада и един купол и е с открита засводена нартика.
В манастирските летописни книги за Плаковския манастир "Свети Илия" е отбелязано, че винаги е бил обитаван от монаси - патриоти, всецяло отдадени на Бога и народа си и носещи в себе си частица от огнения дух на Св. Илия.
Public edits
No edits suggested.
Tags
Няма добавени
Още снимки от maggee
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.