Sony DSC-H2

 

Ефективни 6mp (2816 x 2112), 1/2.5" SuperHAD CCD

Обектив:  Carl Zeiss Vario Tessar, 6-72mm (36-432mm equiv.)

Максимално отворена бленда :  2.8(6мм)-3,7(72мм)

Скорост на затвора : 30сек - 1/2000сек

Измерване на светлината : Мултисегментно, център, спот

Чувствителност : Auto, 80, 100, 200, 400, 800, 1000 ISO

Дисплей : 2.0", 85000 pix

Визьор : Електронен (EVF) 0.2", 201000 pix

Оптична стабилизация

Аутофокус - многоточков, с избиране на активната зона

Ръчен фокус - с джойстик, на 5 степени

Макро фокус - 2см

Компенсация на експозицията +/- 2 степени през 1/3

Видео : VGA(640x480) 30кад/сек, със звук

Светкавица - вградена

Приоритет на бленда, приоритет на скорост, изцяло ръчни настройки и пълна програма. 8 запаметени настройки (сцени)

Формати на запис : JPEG

Памет - 32мб вградена + слот за MSduo/MSduo PRO 

Баланс на бялото - ауто + запаметени настройки

Захранване : 2 АА батерии (NIMH в комплекта)

Размери и тегло : 113х83х94, 537г с батериите

 

1. Ергономия и управление.

Сони е един от първите производители на камери с ултра зум.

Още през 1998г  моделът Mavica FD91(0.8мп) предизвика интересът на фоторепортерите с гигантския  диапазон 14х на светосилния си обектив(F1.8-3.2)  - от 37 до 518мм(приравнено към 35мм филм) и пълният контрол на снимачния процес...Последваха го много други модели с повишена резолюция и 10х варио, като при някои от тях фирмата използва стабилизирана оптика. . Това бяха камери, предназначени предимно за фотожурналисти , работещи за интернет издания и/или вестници, за които резолюцията от 1-2мп на матриците, в комбинация с висококачествена оптика, беше абсолютно достатъчна, а в същото време цената от 1000-1500USD напълно приемлива в сравнение с 5-10 000$  за професионалните DSLR- и на Kodak и Nikon. За съжаление по подобие на Canon, Sony също загърби този сегмент за дълго време и се завърна в него чак през 2005г с 5мп модел DSC-H1, който както и Canon S2is беше пряк и сполучлив отговор на добилите голяма популярност по това време Panasonic FZ4/FZ5. Закономерно в началото на 2006г Sony анонсира логичният наследник на H1, 6 мегапикселовият DSC-H2. Основното, по което се различават двата модела е новата матрица и новият обектив. DSC-H2 е снабден със CCD собствено производство, която освен по-висока резолюция(6мп) предлага и нещо много по-ценно в този клас, а именно по-висока чувствителност – до 1000ISO. Ще имаме за цел да проверим доколко тази чувствителност е използваема.

 За разлика от H1, който беше окомплектован с обектив “Sony”, DSC-H2 разчита за точното предаване на изображенията на легендарната немска марка Carl Zeiss. Макрото също е много добро – 2см, а за феновете на домашното видео е предоставена резолюция от 640х480 пиксела, 30 кад/сек  и звук.Аутофокуса на H2 е приятна изненада - работи точно и бързо дори и при ниска осветеност. В това отношение напредъкът спрямо H1 е значителен.

 

Управлението на камерата е достатъчно лесно и интуитивно по подобие на останалите модели на Sony.Основните функции са изведени на отделни бутони - настройки на фокуса, включване на стабилизатора, бутон за преглед на снимките, серийна снимка и бракетинг,промяна на компресията, изтриване на снимки, компенсация на експозицията, контрол на светкавицата, макро, самоснимачка. Отделно от голям кръгов селектор се избират снимачните режими - изцяло автоматичен, програмен, приоритет на бленда, скорост, изцяло ръчен, видео, както и няколко настроени режима за различни условия и тип снимки - портрет, пейзаж,нощен портрет, спорт и т.н.От селектора отново без да се влиза в менюто, може да се сменя и чувствителността.

Менюто на H2 няма да изненада с нищо старите потребители на дигитални апарати Сони още от времето на легендарните модели 707/717. Чрез него може да се изменя резолюцията, компресията, да се регулира баланса на бялото, остротата, контраста, цветността, режимите за черно-бяло изображение, сепия, режимите за измерване на светлината и др. Също така в режим на преглед на снимка може да се правят известни корекции по вече заснетият кадър - преоразмеряване, ротация, отсечка... Ето как изглеждат и стандартните за Sony "Camera" и "Setup" меню:

 2. Специфични особености на изображението. Предлагаме на вашето внимание тестови фотографии, направени при различни светлинни условия, които демонстрират възможностите на камерата.

- Шум и шумоподтискане.

Шумът е параметър с, който често се спекулира. Не е редно да се сравнява шум на камери с различна резолюция като се гледа картината отворена на 100%, тъй като те биха дали различно качество при печат до определен размер. По-важно е как се справят различните камери със стандартни размери за печат. В този аспект е добре да се знае, че ако една 5мп и една 8мп камера имат еднакви абсолютни нива на шум, при размер на копието 40х60см примерно, камерата с повече пиксели ще има по-чиста картина с по-нисък шум в изображението.

Sony H2 може да работи с нива на чувствителност до 1000ISO. Такива чувствителности са необичайни за камера с размер на матрицата 1/2.5" и поради тази причина решихме да проверим доколко изображението е използваемо при различни настройки на чувствителността.

Ето един кадър и 100% отсечки от него, заснет при различни чувствителности .

От ляво на дясно 80, 200, 400, 800, 1000ISO:

Видимо е влиянието на шумоподтискащият софтуер при високите чувствителности. Добрата новина е, че неприятният цветен шум не доминира и изображението е годно за отпечатване на любителски снимки до формат 10х15 и дори до 20х30 с по-големи компромиси в качеството. Кликнете ТУК, за да придобиете представа как би изглеждал целият кадър , заснет при чувствителност 1000ISO и разпечатан във формат 20х30см.

Ето още един пример за кадър заснет при различни чувствителности. Кликнете на снимките, за да ги отворите в пълен размер.:

Особеност в алгоритъма на шумоподтискане при Sony, е по-силното му влияние в тъмните зони на изображението. Понякога това е причина за загуба на фини детайли (в трева, гъсти клони на дървета) дори и при ниска чувствителност - 80ISO, но това се вижда само при 100% отворена картина и практически не е забележимо при печат до 30х40см.

3. Примери при различни снимачни условия:

Кликнете на снимките, за да отворите оригиналните файлове с EXIF :

 

 4. Заключение, предимства и недостатъци

Sony DSC-H2 е чудесна любителска камера, покриваща голям диапазон от фокусни разстояния и чувствителности. Характерът на изображението е твърде близък до предишния модел H1 и е типично Sony-like с наситени цветове, добра динамика и полутонове. АФ е бърз и точен дори и при ниска осветеност. Шумоподтискането е доста агресивно  и при ниски чувствителности и в този аспект искрено се надяваме за в бъдеще Sony да не спестяват така необходимия за по-напредналите любители формат RAW, който осигурява достъп до необработена от софтуера на камерата картина.

Ето и основните предимства и недостатъци на модела:

+ ефективен стабилизатор на изображението

+ добра оптика

+ бърз АФ и запис на файловете

+ пълни ръчни настройки

+ ниски нива на шум

+ чувствителност до 1000ISO 

+ видео 640х480 30 кад.сек

 

- хроматични аберерации при максимално широкоъгълен и теле обектив

- няма некомпресиран формат (RAW или TIFF)

- шумоподтискането се усеща дори и при ниски чувствителности в зоните с фин детайл и сенките

- няма гнездо за външна светкавица