SIGMA 70-300mm F4-5.6 APO DG MACRO

   Основни характеристики:

 - Конструкция - 14 оптични елемента в 10 групи

- Фокусни разстояния 70-300мм, промяна с въртяща се гривна

 - Зрителен ъгъл за 24x36mm  - от 34 до 8 градуса

 - Ламели на диафрагмата - 9

 - Стойности на блендата : Максимално отворена - от 70 до 135мм - f4, от 135 до 210мм - f4.5, от 210 до 300мм - f 5.6. Максимално затворена - f22 за70мм / f32 за 300мм

 - Минимална дистанция за фокусиране 150см в нормален/ 95см в макро режим

 - Коефициент на увеличение в режим Macro - 1:2 

 - Диаметър за филтри : 58мм

 - Максимален диаметър : 76мм

 - Дължина : 122мм

 - Тегло : 550г

 - Цена в България - 429лв с ДДС

 - Произвежда се с байонет за : Canon, Nikon, Sigma, Pentax, Sony, 

 MTF ( от официалния сайт на Sigma : www.sigma-photo.com) :

 Варио обективът Sigma 70-300 APO DG Macro е много добър избор за хора, които биха желали да имат добър теле обектив, без да се налага да продават колата си, за да се сдобият с нужните финанси. Преди години имах значителен опит със стария вариант на този обектив 70-300 APO Macro , но той не беше оптимизиран за дигитални камери и не даваше особено добри резултати на максимално отворена бленда с дигиталния ми Nikon D100. Поради тази причина останах много приятно изненадан, след като пробвах новата версия с означение DG, в комбинация с Pentax K10 D. Останах с впечатлението , че снимам със съвсем друг обектив. Определено инженерите на Sigma са се постарали да оптимизират максимално новия 70-300 APO DG Macro, тъй като аз лично не намерих особена разлика в резкостта на снимките си, независимо от това дали снимам на максимално отворена бленда или на по-затворена. В този обектив има няколко много ценни неща, които не се срещат често в други обективи от подобен ценови клас и поради това считам за нужно да обърна вниманието ви върху тях:

1. Много добра светлосила в диапазона 70-210мм. Уникално е запазването на максималната светлосила почти постоянна в този диапазон 4-4.5.

2. Много добри възможности за макро .Макро коефициента на обектива е 1:2. С Pentax K10D този обектив покрива площ , чиято дълга страна е 4.5см. На примера по-долу виждате заснет( с Pentax K10D на 1600ISO) фрагмент от LCD монитор, с поставена линийка за мащаб и отсечка 100% от кадъра. Вижда се ясно RGB решетката на монитора:

3. Наличие на 3 нискодисперсионни оптични елемента, които свеждат до минимум хроматичните аберации.

4. Специално покритие на лещите (DG) осигурява по-висока рязкост и много добро цветопредаване при използване на обектива с дигитални фотоапарати. В същото време този обектив си остава напълно съвместим с филмови камери и матрици с размер на кадъра 24х36мм

 Ето и едно сравнение на резкостта при различни фокусни разстояния и бленди. Кадрите са заснети с Pentax K10D  на JPEG. 

Целият кадър, заснет при фокусно разстояние 70мм(кликнете върху снимката, за да я отворите в пълен размер):

 - Отсечки 100% при различни фокусни разстояния и бленди:

 Дори при внимателно вглеждане  да успеете да откриете някаква разлика в детайлността на различните отсечки, категорично мога да заявя, че реално при печат до 50х70см няма да има никаква разлика, независимо от блендата.

 Ето един пример при 210мм и f4.5 (кликнете върху снимката, за да я отворите в по-голям размер) :

Бързината и прецизността на аутофокуса на обектива зависи до голяма степен и от фотоапарата с който се използва. При версиите за  Никон, Пентакс, Сигма  и Сони  в самия обектив няма вграден мотор и механизма на аутофокуса се задвижва от моторa, вграден в тялото на камерата. При Канон се произвежда версия с мотор вграден в обектива. От опита ми с Pentax K10D , мога да кажа, че автофокусът  е бърз и прецизен, макар и не особено безшумен. При ниска осветеност или слаб контраст и максимално дългофокусна настройка се случват понякога "разходки" на системата за фокусиране докато търси точния фокус.

Ето и някои примери при различни светлинни условия. Голяма част от тях  са направени при много ниски скорости на затвора от ръка. Голямото предимство при използване на подобни обективи с моделите K100D, K10D  на Pentax и Sony A100, e че те се превръщат в стабилизирани обективи, благодарение на стабилизацията на матрицата при тези камери.

Кликнете върху снимките, за да ги отворите в по-голям размер (всички примери имат EXIF):

 Като заключение мога да кажа, че Sigma 70-300 APO Macro DG е един от най-добрите обективи в този ценови клас.Той  върши чудесна работа за заснемане на портрети, животни, спорт, макро и т.н. Добрата му светлосила в диапазона 70-210мм, в комбинация с камера със стабилизирана матрица, го прави подходящ избор и за концерти, театрални постановки, както и всякакви други ситуации, когато осветеността е по-ниска. Трите нискодисперсионни лещи  отстраняват почти изцяло хроматичните аберации , а специалното покритие на лещите (DG) осигурява много добри резултати с дигитални фотоапарати. Единствения недостатък е по-шумната механика на аутофокуса, но това е така при почти всички обективи без вграден USM/AF-S/HSM мотор.Като имам предвид ценовия клас, в който е позициониран този обектив, не мога да изтъкна други съществени недостатъци.