Тест на Sony DSC-RX10 от доц. П. Абаджиев

Дизайн, ергономия и упралвение

дата 09.02.2014 г.  |  автор Foto Forum Admin - Admin  | 

Време е да започна теста. В ръцете ми е нов-новеничък DSC-RХ10. Вземам най-малката си фотографска чанта (какво удоволствие…), забравям за автомобила и смело тръгвам със знаменития софийски градски транспорт, защото там съм близко до хората, защото там и по улиците откривам интересни образи, и най-важното – мога да изпитам възможностите на апарата при всякакви снимачни условия.

Веднага искам да кажа няколко думи за дизайна и ергономията. И двете понятия са доста субективни, лични. Sony DSC-RХ10 внушава веднага чувство за солидност, здравина, сигурност. Това идва от размерите (139 x 168 x 97 mm), теглото (995 g), ефектната големина на предната леща на обектива (с филтърен диаметър 62 mm) и цялото тяло, което е метално, от магнезиева сплав. Нещо много важно – апаратът е влаго- и прахозащитен – една от характеристиките на професионалните камери.

Както се вижда, апаратът не може да се причисли по външен вид и по ергономия към сапунерките, по-скоро към SLR-ите. Защо и по ергономия? Защото рядко съм виждал във фотоапарат такава фотографска организация на управление. Вижте само: от тялото се настройват всички важни функции – блендата – чрез ринг на обектива (!), което може да стане с прищракване или плавно (важно за видеото!), въртящ се селектор за корекция на екпозицията, ключ за режима на автофокусиране (AF-S, AF-C, DMF, MF, последните два с peaking), бутон за отваряне на светкавицата, програмируем бутон Custom, Fn бутон (за настройка на серийни снимки – до 10 снимки/s), режими на светкавицата, измерване на експозицията, на автофокусното поле, режима на ND филтъра, настройка на баланса на бяло, настройка на HDR (той е много добър!) до +/–6 бленди и т.н. През менюто голяма част от снимки могат да се персонализират и да направят снимането удоволствие. Без коментар!

Още за апарата. Обективът му е Carl Zeiss Vario-Sonnar T*, 24-200 mm (еквивалентни на 35 mm фотоапарати, реални 8,8–73,3 mm) с постоянна светлосила f/2.8 (!) и оптичен Steady Shot стабилизатор на изображението. Не е компактен, но това не би могло да бъде при този тип светлосила по цялата дължина на фокусното му разстояние. В снимките тук ще се видят чудесните му качества. И ако някъде остротата не е отлична, причината ще е моята неособено стабилна ръка при дълги експонации.

Матрицата е Exmor R CMOS тип 1.0 със задно осветяване и размери 1 инч (13,2 х 8,8 mm) и разделителна способнаст 20 Мпиксела, идентична на матрицата на Sony DSC-RХ100 и Sony DSC-RХ100 II. Тази разделителна способност дава възмжност да се правят без интерполация качествени изложбени копия с мастиленоструен принтер или машина Chromira в размер по дългата страна 1 m и файлове за офсетов печат в размер по дългата страна 61 cm. Видно е, че Sony DSC-RХ10 може да се използва за определени фотографски задачи и в професионалната работа.

Визьорът и дисплеят. Електронния визьор с диоптрийна поправка, който е подобен на визьора на Sony NEX 6 е много важен за снимки при ярко слънчево осветление. Неговата разделителна способност е 1 440 000 пиксела и „вижда“ 100% от бъдещото изображение с увеличение 0,7х. Яркостта му може да се настройва и това го прави удобен за работа. Нещо важно: визьорът показва реално дали снимката е експонирана правилно. Това добре, но като се снима в студио и, където се работи с ръчни настройки на бленда и експозиция, е необходимо тази функция да се изключи от менюто. В противен случай във визьора ще виждаме само черен образ, защото камерата не разбира какво ще стане в момента на светването на светкавиците. Тя отчита само общото постоянно осветление.

Когато започнах да снимам със Sony DSC-RХ10 се опасявах, че подвижният 3-инчов дисплей, въпреки високата разделителна способност (1 290 000 пиксела), при силна светлина ще затрудни контрола върху образа. Така и стана, но като го настроих на „яркост слънчева светлина“ положението се подобри значително. Сниманият обект се виждаше ясно и отчетливо, но с преувеличени, ярки цветове. Във всички случаи е по-добре при такива светлинни условия да се снима с визьора на апарата.

Има нещо обаче, което честно казано ме подразни. Превключването между дисплея и визьора става автоматично при приближаване или отдалечаване на окото. Датчикът, управляващ промяната е толкова чувствителен, че при приближаване на апарата към тялото на около 5–6 cm, дисплеят се изключва. Така се затруднява фотографирането от нивото на кръста – нещо което е редовна практика на фотографите, работили с филмови апарати с шахтов визьор.

За пръв път срещам във фотоапарат възможност за промяна на големината на AF зони. Нивата са 3 и осигуряват сигурността на фокусиране в снимачния режим.

Процесорът BIONZ X, еднакъв с този на Alpha A7/A7R, е 3 пъти по-бърз от досегашните и осигурява значително по-добри нива на шум, по-добро цветовъзпроизвеждане и по-бързи серийни снимки, по-бърз автофокус, бърз запис и добро видео.

Интересен е въпросът за бързината на автофокусиране. За съжаление нямам методика за измерването й. Мога да кажа само усещането ми, че фокусирането е достатъчно бързо и сигурно и при недобри светлинни условия, но при фотографиране с фокусно разстояние над 175 mm има известно забавяне на процеса. В апарата е заложена съвсем нова система за фокусиране – Direct Drive SSM. Благодарение на нея процесът е много тих и плавен. Спокойното моторно изменение на фокусното разстояние благоприятства видеоснимането.

Апропо видеото. Без да съм специалист в тази област, по обща информация, Sony са едни от най-значимите производители на апарати с добро видео. Sony DSC-RХ10 не прави изключение. Напротив. С плавното и тихо варио, с входа за външен микрофон, с тихия и добър автофокус, с висококачествения обектив той прави сериозна заявка за лидерска позиция. Като добавим към това и широката палитра на снимачните видеорежими: AVCHD формат при Full HD 1920х1080: 60p/50p, 28 Mb/s; 60i/50i, 24 Mb/s; 60i/50i, 17 Mb/s; 25р/24р, 24 Mb/s; 25р/24р, 17 Mb/se, както и типичния за фирмата 1440 х 1080 Mp4 HD формат, става ясно качеството на видеозаснемането.

Чувствителността. Добри граници има тя – 125–12 800 ISO, които се разширяват до 80 ISO. Връзката между чувствителност, шум и детайли – по-долу в резултатите от теста.

Затворът. Един изключително тих централен затвор със скорости от В до 1/3200 s. Подчертавам, изключително тих, защото практически не издава звук и е възможно напълно незабелижимо снимане дори и в зала, където се изпълнява класическа музика, при репортажни снимки в помещение и т.н. Засега в този показател – безшумен затвор, DSC-RХ10 няма конкуренти!

Не бива да се пропуска още една важна функция. Управление със смартфон. Телефонът може да се използва като дистанционно управление на снимачния процес. За целта трябва да се инсталира програмата PlayMemories. Папараците имат още един вариант за снимки…

В Sony DSC-RХ10 има и режим Near Field Communication (NFC), чрез които той се свързва с електронни устройства с тази функция. Това са много полезни и практични новости в камерата.

Има още много функции, които няма да разглеждам подробно (панорама, ефекти), защото вече са стандарт в цифровите фотоапарати на Sony. Положително е и наличието на стандартен контакт за външна светкавица. Снимки в студио? Да!

Страници:  1 2 3 4 5 6