Пирин от здрач до зори

дата 25.10.2014 г.  |  автор Emil Danailov - emmmo  |  http://subektiv.com/

Преди близо четири години, през зимата на 2011 г., със Сашо (SaS) прекарахме една незабравима нощ на връх Полежан. Тогава написах едно текстче за списание 8. Ето го сега и тук по случай първия сняг. :)

 

Пирин от здрач до зори

 

 

Да пренощуваш на връх Полежан, макар и през зимата, не е кой знае какво геройство. Някои го правят на 6, 7 и дори 8 хиляди метра височина и при далеч по-сурови метеорологични условия. Със своите 2851 м над морето Полежан е нищожен по хималайските стандарти, въпреки че е един от най-високите върхове в България. От снежната шапка на стройната му пирамида обаче се открива незабравима гледка-мечта!

 

 

            Ако през деня планината реже очите с ослепителния си сватбен тоалет, то по залез Пирин претърпява най-очарователната метаморфоза, на която е способна природата. Строгият монохромен дрескод бива захвърлен и бялото с игрива суетност бързо пробва всички цветове на дъгата – от закачливо жълто до изгарящо червено и от нежно синьо до тъмновиолетово в дълбоките сенки. Но скрие ли се слънцето, планината бавно помръква, сякаш отново се преоблича – този път в черен вечерен костюм.

 

 

            Нощта е времето на безпощадните откровения. Небето става бездънно и под студената му светлина познатият ни уютен свят се превръща в безжизнена пустош. Тогава разбираш не само колко е малък човек в космическата мащабност на мирозданието, но и колко е уязвим, колко безпомощен е сред тази негостоприемна безкрайност, лишена от успокоителния коректив на нашите представи за добро и зло. Животът наистина е чудо!

 

 

            Изгревът е още далеч, но мракът предусеща неизбежния си край и бавно се утаява в гънките на планината. Небето изсветлява и Пирин отново става приветлив. Но е още сънен, слънцето не е плиснало в очите му – идеалното време за снимки – контрастът е нисък, богати полутонове и фини нюанси плавно преливат по склоновете и върховете на планината в кратките мигове между царствата на черното и бялото.

 

 

            Ето го! Най-сетне! След дългата мразовита нощ лъчите му бързо разсейват всички безутешни мисли. Зазвучават фанфари от светлина и блестящите им звуци затрептяват в планината като една грандиозна, всепомитаща Ода на радостта. Всекидневното възкресение. Животът продължава. Ала трудно е да забравиш нощта, в която си се чувствал като мимолетна искра в ледената паст на безкрая.

 

 

Повече снимки - в галерията!

Страници:  1

Коментари    
BateBorko
28-10-2014 12:29

Хубави снимки!
Преди две седмици бях на Мангър тепе.
Един от често посещаваните от мен
върхове в Пирин е.
Поздравления за пътеписите!
-0 +7
philip
30-10-2014 06:20

Благодаря за разкошните кадри от туй незабравимо връхче!
-0 +2
kalynsky
11-11-2014 13:54

:-) Bravo
-0 +1
Emoxide
12-11-2014 04:18

Мнооооого силно!
-0 +1
SaS
13-11-2014 18:28

Ех, Емммо, готвиш ли се и за тази година?
-0 +3
emmmo
20-11-2014 20:20

А ти? ;)
-0 +3
Maximize
22-11-2014 21:55

Много ми хареса Браво !
-0 +2
mirpar
04-12-2014 12:01

На мен също много ми хареса! Имаш и литературна дарба :)
-0 +2
marinefox
15-12-2014 17:51

Завиждаммммммм за прекрасните сники, поздрави
-1 +1
Twingo
05-01-2015 17:11

Страхотни! Като картини са:)))
-0 +2
bairi100
08-01-2015 09:54

+
-0 +2
gkgeorgiev
17-04-2015 16:54

уникално, благодаря!
-0 +1
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Изгубената гражданска енергия

    От


    Ретроспективна галерия от летните антиправителствени протести - юни/юли 2013г.

    Огромно количетво автентична гражданска енергия потече по софийските улици, провокирана от лавинообразно нарастващия брой абсурдни управленски решения и действия на току-що сформираното ново правителство.

    Назначението на депутата от ДПС, Делян Пеевски, за председател на ДАНС бе искрата, която накара десетки хиляди граждани да излизат ден след ден и месец след месец на безпрецедентно дълъг, но мирен протест с искане за оставка на правителството..

    Управляващите партии от своя страна изключително умело, чрез добре съхранените от комунистически времена методи на манипулация, внушение и разделение, успяха (за сега) да претопят позитивизма и свободолюбието в далеч по-безопасния и лесен за контролиране нихилизъм. Само снимките останаха.
  • Минималистичната София

    От


    Една отворена фото-серия за меланхоличната монотонност на големия град. Серия, търсеща абсурдната визуална връзка между човеци и места съществуващи в бетон и отчужденост.

    Линии. Ритъм. Контра-пункт.